Фарсът с мандатите приключи

Днес и ДПС изигра своя последен театрален ход преди изборите – получи и върна мандата за съставяне на правителството, съпроводено със акомпанимента на позатихващата вече ария “Доган атентатор”. След като шефът на разузнаването напълно резонно е отказал на Лютви Местан да му предоставя информация, последния изригна с нова порция тълкувания в полза на своя ментор, който го назначи за лидер. НРС не е длъжна да дава информация при поискване на случайни маргинали, които имат и претенции за крепители на етническо статукво, освен това в разузнаването знаят какво прави ДПС с всяка информация, до която се докопа.

Междувременно Иван Костов изигра не особено убедително най-силния си политически ход от година насам – поиска президентът да не забравя, че е избран като представител на десните сили и да не допуска идването на власт на БСП и ДПС, което би било по-зле и от Б.М.Б. – доказано. В резултат от това се размърдаха още няколко маргинали в политическия пейзаж – Сидеров заплаши с въоръжена борба, а Емил Кабаиванов, за не остане по-назад, постави ултиматум за съставяне на правителство до три дни. Би било комично, ако не беше трагично – Атака е партия на вресливците и няма никакъв потенциал за въоръжени действия, а СДС е организация в будна кома, която предстои да се погребе заедно с провинциално мислещия си лидер.

Дежурният комедиант Яне Янев разтури заверата и коалицията Ярешки, което е безспорен рекорд в лупингите на цирка, наречен политически живот в България. Преди това Янев логично поиска да бъде номиниран за премиер. Така не остана политик от среден селски мащаб нагоре, който да не е предупредил, поискал или публично посъветвал президента Плевнелиев нещо, с което да излезе за малко под прожекторите и да се разпише под своите пет минути слава. Засега Плевнелиев не показва да им е обърнал внимание, но би било интересно дали с назначаването на служебния премиер би зашлевил публичен шамар на наглеците, които открито го предупреждаваха да не поставя на поста определени имена, очевидно неугодни за тях.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.